Скандалът „Аскеер“

31.05.2009 at 9:38 am 13 коментара

Много се радвам на това, което се получи по време на тазгодишното връчване на наградите „Аскеер“. Да припомня какво стана. Докато тече церемонията (миналата събота във Военния театър), Иван Ласкин, който тъкмо е излязъл да обяви номинациите за драматургия,  внезапно възкликва публично по адрес на участието на театър „Сфумато“ с постановката „ОООО – Сънят на Гогол“, че догодина наградата вероятно ще се казва „ОООО – Аскеер“. Добавя още, че и на Луната да отидат да играят, „Сфумато“ едва ли ще имат по-малко публика, отколкото днес.

В петък 28 май Иван Добчев помества в „Труд“ нещо като открито писмо до Ласкин под надслов „Мотивите на един отказ“. Там нарича изявлението на Ласкин „просташки прецедент“ и „индивидуална изцепка на един от по-мутренски устроените артисти на театъра“, а самия него – „комплексар, който цял живот се изживява като Стенли Ковалски“ и „юмручен герой“. Неделният „Труд“ (30 май) помества отговора на Ласкин „Мотивите на един Комс-ОООО-молец“, откъдето ще цитирам три важни според мен откъса:

„Чувствам теб и личността ти  като вирус, който съсипва централната, периферната и вегетативната нервна система на българския театър и стимулира най-вече отделителната.“

Налагаш фалшиви и крадливи театрални форми, космически усещания, отделящи се от порите ни, екзистенциални истини и борбеност, божествени вплитания с велики автори… Истината е, че всички тези автодитирамби всъщност структурират театъра ти като една обикновена пиявица, която оцелява във всякаква политическа и морална среда [курсивът мой – В.Т.]. Приказката за пътеките.“

„Говориш ми със самочувствието на гуру, който има стотици последователи – а си просто заобиколен от малко мрачни хора, празноглави, неосъществени и групирани лакеи, които като метастази са плъпнали из висши държавни учреждения и глашатайстват в полза на импотентните ти напъни.“

Накратко, съгласен съм с всичко казано. Е, само реториката не е точно моя, но разбирам тематичната й насоченост и я одобрявам. През 90-те години цялата ни видима култура, с малки изключения, беше фондационна издънка. И в театъра беше така, и в литературата, и къде ли не още. Ползата беше, че по този начин се появиха непазарни културни продукти с по-експериментален характер – постановки, книги, – които иначе нямаше да могат да се появят.

Важно е да има и такива неща. Но „и“-то в предното изречение е също така важно. Експериментът е вид периферия. Той е работна площадка, цехова продукция, но не завършената цел и смисъла на изкуството. В един кратък период от миналия век той е бил емблема на новото, авангардното изкуство, когато в Европа са се сменяли поколенията и естетическите платформи. Но периодът отдавна е отминал. Отдавна съчетанието между „ново“ и „експеримент“ е вече на практика оксиморонно. Но тъй като авангардизмът изгради в полето на изкуството своя бюрокрация, експериментът продължи да се изявява в ролята на център, вместо да се върне обратно на мястото си в периферията на творческия процес.

У нас пък, понеже сме културна провинция, която особено усърдно се надига на пръсти, за да бъде забелязана откъм „Европа“, периферията буквално заля центъра и остана там едновременно като мода, класика и траен начин на творческо мислене. Стигна се дотам, че в литературата се издигна в култ нечитаемото, а в киното и театъра – негледаемото. И понеже тази идеология изпълни институциите на културата като норма, другите възгледи междувременно бяха подтискани или маргинализирани с помощта на политически квалификации.

В резултат пак си останахме провинция в културата. Само че провинция с претенции. Село с двуезична табела на входа и на изхода. Но вътре боклука пак го хвърлят на същото място.

Радвам се обаче, че в последно време на фронта на естетическата норма избухна културна война. Точно в този план се вмества театралният скандал „Ласкин-Добчев“. Това за мен означава, че нещата се нормализират, т. е. разширяват се и се пренареждат. Пробит е харизматичният капак над всички маниерни глупости, които досега се вършеха необезпокоявано в театъра. Сега, дори 2 000 колеги да се притекат на помощ на Добчев и Маргарита Младенова с уверения, че те са шекспировците на съвременна България, старата недосегаемост я няма вече. Всеки път те ще трябва наново да аргументират легитимността на това, което правят – особено когато спорят с колеги по повод идеологията и естетическите норми на своето, да го наречем, „изкуство“.

Entry filed under: Uncategorized. Tags: , , , , , , , , , , .

Литературата, която се рее отстрани

13 коментара Add your own

  • 1. zvjara  |  31.05.2009 в 4:53 pm

    Май-май си прав. Ама как би могло да е извън театралната провинция? Алтернативата „пазарни“ постановки не отива ли пък накъм просташки постановки?

    Отговор
    • 2. Владимир Трендафилов  |  31.05.2009 в 6:58 pm

      Не непременно, Лъчо. Бродуей не е център на простотията, макар че и това го има там.

      Но има нещо по-важно в случая. Добчев-Младенова не предлагат единствената алтернатива на „пазарния“ театър, както го казваш. Военния, 199, Сатиричния правят доста свястни неща. „Сфумато“ предлага камерен екстремизъм, плод на дервишко сектантство в драматургичната естетика, продукт за нуждите на 15-20 човека. Хайде, нека са 50. И не щеш ли, точно тази тотална периферия започват да я пробутват навсякъде за награди и репрезентации на България по света. Ето това е селското. Периферията си остава периферия най-самодоволно, но е овладяла центъра.

      Отговор
  • 3. zvjara  |  31.05.2009 в 7:04 pm

    Ами май ще трябва да го обговорим в БА, ама малко да отлежи работата с Аскеерите, че сега дадох глас на Милен Миланов…

    Отговор
  • 4. zvjara  |  31.05.2009 в 7:06 pm

    Уволняването на Елин има ли отношение към цялата тая стратификация?

    Отговор
    • 5. Владимир Трендафилов  |  31.05.2009 в 7:50 pm

      Уволняването на Елин може да е обикновено разчистване на лични сметки. Нямам информация. Не всеки инцидент е част от тенденция.

      Отговор
  • 6. Dedalus  |  01.06.2009 в 12:45 pm

    Богдан Богданов, Вера Мутафчиева, Ивайло Знеполски – какво общо имат тези личности с театъра? Или общото е само между тях, НБУ, номинираните и наградените? Днес е Шпатова, утре ще е Гърдев, вчера беше Младенова, утре ще е Добчев, къде се губят Тенев и Господинов? И т.н. Биографията на всеки от тях може да се проследи чрез биографиите на всички останали. Ако това е алтернатива на финансовия пазар, пазарът трябва да се засрами от своята наивност.

    Отговор
  • 7. slava  |  01.06.2009 в 2:59 pm

    Добре съгласна съм,но защо Ласкин не скача срещу системата..срещу театралната мафия ,да преброи измислените фестивали и парите потънали в тях…Театроведите ,които така са направили графиците им,че да са фестивалци цяла година. …И какво са виновни Добчев и Младенова? Че със зъби и нокти направиха два театъра(първия им го срутиха) за да имат своето си пространство,където да могат правят своя си театър!А колко публика има това е доста спорен въпрос…Редила съм се на опашка за техни представления.А критерийте и комисийте „Аскеер“ не ги определят те…нито правилата.Грозно и тъпо ми е още от всичкото това ,което се изговори и изписа.

    Отговор
  • 8. Владимир Трендафилов  |  01.06.2009 в 4:39 pm

    Аз не мисля, че реакцията на Ласкин е някакъв старателно замислен бунт срещу системата. Мисля, че по-скоро е изтървал реплика, а после я е доразвил на импровизация. Скандалът е нещо, което е станало, нещо спонтанно, а не конструирано като ъперкът или Априлско въстание. Но самият факт, че последва такова ехо, подсказва, че в системата отдавна има нещо гнило и сега се е отворила пробойна.

    Никой не оспорва себепожертвувателността на Добчев и Младенова заради собствения им театър, собствената им кауза, собствената им публика. Проблемът е, че чрез стратегии и познанства те заделят за себе си по-голяма част от обществено-културното пространство, отколкото им се полага.

    Не става дума и за някаква елементарна опозиция като „млади-стари“ в изкуството или „авангард-ариергард“, която да е тъждествена на опозицията „Сфумато“ – останалите театри в София и страната. Тия опозиции всъщност ги няма. Но да речем, погледнете на Запад как е – това, което правят Добчев и Младенова, го има и там в някаква разновидност. Но мястото му е в престижната интелектуална периферия, по камерните сцени, фестивали, конкурси. Тук то задава едва ли не платформата как трябва да изглежда Театралното Изкуство.

    Това е разликата. Тук всяка секта може да претендира за патент над националната религия.

    Отговор
  • 9. ludipari  |  02.06.2009 в 6:29 am

    Ласкин е прав! За Добчев тези неща се говореха отдавна, но винаги зад гърба му. Крайно време беше някой да му го каже открито, право в лицето.

    Само още нещо. Не всички бяхме фондационни издънки през 90- те години. Моите книги например се издаваха от най- реномираните издателства без намесата на фондации, спонсори и пр. И не само моите. Струва ми се, че мнозина писатели от моето поколение издаваха книгите си по същия начин. Даверов, Пасков, Биолчев, Калчев и пр. и пр.

    Но! В едно сте прав: много словесна помия заля тогава пазара и тя беше, разбира се, спонсорирана.

    Отговор
  • 10. иван (димитров)  |  12.06.2009 в 10:07 am

    Българският театър по принцип е консервативен. Говорил съм със специалисти по областта – театрални критици основно. Аз обичам да ходя в Сфумато, там обичат да изненадват зрителите, не да изпълняват прищевките им.

    Отговор
    • 11. Владимир Трендафилов  |  12.06.2009 в 11:54 am

      Вашият вкус е съвсем в регламента на нещата и се радвам, че го заявявате. Аз не твърдя, че „Сфумато“ не правят сериозни неща, нито че нямат публика. Твърдя само, че продукцията им визира камерна публика – и я получава. И че медийното и институционално внимание към тях значително надвишава концептуалната им камерност.

      Отговор
  • 12. силва  |  14.06.2009 в 2:13 pm

    Да заспиш на сфумато е нормално, ама да издържиш и десет минути – о ужас
    Браво ч(е Ласкин им го каза в прав текстл А останалите мълчат като че ли не е истина Или ще ги помислят за некултурни понеже не могат да понdсят безмислици. А бе така е у нас И жабата да се подкове

    Отговор
  • 13. PeteGosusty  |  20.07.2010 в 5:56 am

    Обалдела прочитала крохотнуюно от этого не менее интересную статейку :
    3)30 км до Коктебеля – на такси за 50 гривен с машины или 10 гривен автобус (но мест с 9-00 на ближайшие рейсы уже может не быть
    Балаклава и Фиолент – это лучшее море в Севастополе.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Последни публикации


%d bloggers like this: