За генетичния профил на българите

Странно как не последва никакво брожение около данните, които изскочиха от швейцарския институт по генетика „Игенеа“, оповестени у нас почти само от в. „Труд“ (броят от 27 май т. г.). Според съставения ни генетичен профил, ние българите дължим 49% от кръвта си на древните траки, 15% е славянска, гръцката е също толкова, македонската е 11%, финикийската – 8% и т. н. „Прабългарска“ няма регистрирана. Явно, толкова им е била числеността на заселниците от VІІ век, които са се наричали така. Нямало е проблем да се претопят без остатък в местното население и да му завещаят само името си. Ние, един вид, сме точно толкова генетични българи, колкото и лъвовете пред Съдебната палата са типични животни от региона. За славяните, отделно. Немците се оказват по славяни от нас – 20%.

Хубавото на науката е, че където влезе през вратата, митологията изхвърча през прозореца. Пресата ни сякаш си глътна колективния език. Млъкна по темата. Историците националисти не подеха яростни контрареакции, както бихме могли да очакваме. Странно, наистина. Липсата на ярост не е в стила им. Или може би я проявяват само когато отпреде им върви една държавна бърсалка и замита гласовете на евентуалните опоненти?

Впрочем, един такъв отзив има. В броя на „Монитор“ от 27 май е поместено интервю с проф. Тодор Балкански, където той нарича данните „маньовър на съвременния македонизъм“, явно поради това, че идват от публикация в сръбско списание и са допълнително раздухани от пресата в Македония. Все пак той не стига дотам, че да подозира швейцарския институт във фалшифициране на данни. Окачествява публикацията като „непочтено дилетантски прочит на някакво изследване“.

Е, да, но процентите от изследването стоят. Те не са „някакви“ проценти, а точно определени. „Някакви“ са по-скоро постулатите на историка-македонист от БАН (всъщност него го боли само македонският аспект на нещата). Но нека цитирам:  „[К]огато сме дошли по тези земи, ние българските славяни…“ Славяните са „дошли“? Вярно е, че в историята всеки някога „идва“ отнякъде, но не съм чул да има сведения за славянско-българска конница, дошла тук в ония отдавнашни времена. И още: „Македонците се опитват да ни търкулнат, за да направят лавина за нашия народ.“ Това, макар и нечленоразделно, вероятно означава: „македонците искат да ни скроят кален етно-номер“.

Е, ясно. Но искрено се надявам горното да не се брои за научен език в родните ни исторически кръгове. Лично аз го наричам „разпасано кафеджийско дърдорене“, което срива автоматично статута на казаното. Все пак може и да греша. Може би точно в момента историците в БАН сериозно проучват фактора „лавинност“ у македонската нация или степента на „търкулваемост“ при българите. Ако това е така, аз, разбира се, ще се извиня публично, заради невежеството си. Дотогава обаче няма да считам формулировката на проф. Балкански за терминология.

Сега, какви изводи бихме могли да си направим от наученото по-горе? Най-напред, радвам се, че запълних едно бяло петно в културата си, което датира от ученическо време и май си остана някъде там в ученическото време. Чудел съм се понякога, всъщност къде са отишли траките, за които учехме, че са преди нас българите? И какво се оказва сега? Че не са си отивали никъде. Стояли са си тука. Ето ни нас, резултатът им, „под вънкашност чужда и под име ново“.

Резултатите на „Игенеа“ подсказват и за нещо друго, което по-образованите всъщност отдавна го знаят, но уви, те нямат представителство сред политиците и в медиите, та затова не му се дава кой знае каква гласност. А именно, че понятието „българин“, както и „немец“, „англичанин“, „китаец“ и т. н., е политическо, а не етническо. Тоест, българи сме, защото се наричаме така и обитаваме територията „България“, а не защото имаме някакъв мистичен ген, който води назад до зората на новата ера, а според Йоло Денев – дори още две хилядолетия нататък, до един момент, в който „българите“ кацнали със звездолет в Андите.

Това последното е налудно, разбира се, но дивашкият национализъм на част от домораслите ни историци – сещам се за Петър Петров на първо място – е много малко по-малко налуден. Впрочем, много ми е интересно как ще реагират те. Защото трябва да реагират по някакъв начин, ако искат да запазят поне микроскопична част от легитимността си на „учени“. Не върви да се „снишават докато отмине бурята“, с надеждата, че всичко ще се забрави и пак ще остане „тяхното“. В днешната дигитално-глобална епоха бурите не се очертава да отминават. Защото шансът да изчезне без остатък някой факт е минимален.