Пак за българския ген

16.06.2009 at 9:30 pm Вашият коментар

Благодаря за всички смислени, трезви реплики по темата. Лично аз не виждам основание да се съмнявам в добросъвестността на швейцарския институт. Струва си човек да му разгледа сайта (http://www.igenea.com) – там си пише всичко, има ги дори снимките на специалистите, участвали в това или онова проучване. Иначе, не са радетелска организация, работят по конкретни поръчки и не разгласяват данните на клиента си, освен ако той сам не пожелае това. Правят индивидуални и колективни изследвания на произход срещу заплащане. Всеки човек на света може да им изпрати слюнна проба и ако прибави към нея сума, варираща между 105 и 650 евро (според дълбочината на проучването, която си е избрал), до няколко седмици получава отговор и после сам решава какво да прави с информацията.

Сега, ония проценти от генетичния профил на българите и останалите са били за пръв път оповестени от сръбско списание – „Нин“. Има и за сърби, и за македонци, и за немци, и за други. Оттук вече май започва политическата игра. Македонците са изкарани с 30% кръв от древните македонци, 20% е германска, 15% – славянска, 15% – гръцка. Въпросът е, какви точно проби са послужили за създаването на мострата, на база на която се изчисляват тия проценти? Дефинирани ли са достатъчно отчетливо древните македонци? Защото в историята си имат паузи, при това големи. И после, откъде са взети пробите, от какви човешки останки? В Англия, например (гледах един филм по „Дискавъри“), когато преди години решават да проучат примеса на викингска кръв на Острова, отиват да правят изследванията си специално в разни затънтени селца, встрани от основните търговски пътища, защото там е имало по-слабо текучество на гени. В македонския регион има ли такива места – със слабо движение на населението през хилядолетията, със съхранени генни показатели от „ония“ времена? И точно от такива места ли произхождат пробите, послужили за съставянето на профила? Защото на Балканите такива ветрове са духали народите нагоре-надолу, че много неща, които изглеждат ясни и подредени, може да се окажат само подредени. И по-малко ясни. Затова данни от тоя тип трябва да се тълкуватпредпазливо, още повече че са постоянно заредени с потенция за политически конфликт.

От огласяването на „македонските“ данни в сръбското списание могат да търсят някаква политическа полза и македонски, и сръбски кръгове. В Македония националистите търсят етническа легитимност на политическата си система, която съществува само от 1990 г. Това е плод на невежеството им, разбира се – но къде национализмът, в този краен вариант, не е плод на невежество? Всъщност те нямат проблем. Държавата им е законна и призната. За авторитета й не й трябва дълга етническа биография – напротив, отъждествяването между държава и етнос, нация и етнос, е сравнително отскорошно, от края на осемнадесети век (преди това такова нещо няма). Имат официален език, следователно „македонски език“ съществува, какъвто и да е произходът му. Защото официалният език – езиковият стандарт – също е преди всичко политически конструкт. Той е тъждествен със собствената си правописно-правоговорна норма, а не с миналото си – и щом македонците имат такава норма, значи си имат и език. Друг е въпросът, че в нашия регион езиковият стандарт се сакрализира и му се приписват магически функции, които в действителност не са му присъщи.

Най-желателното нещо в случая (и въобще) е този тип данни да загубят значението си, митологичната си аура. Поне колективно-етническите. Иначе е много симпатично този или онзи човек да поиска да изрови някой свой корен от древността. И на мен би ми било интересно. И още как. Но в това няма беда. Бедата идва, когато се намесят политическите интерпретации – „ние българите“, „ние македонците“, „ние сърбите“, кои колко са такива и най-вече, колко по-„такива“ са от другите. В тази област рационалното знание у нас е зачатъчно и датира отскоро. Все още преобладават митологиите. И тъй като постоянно се обърква кое е етнос, кое е нация и кое – държава, споделената ни култура по темата е един гювеч от приблизителни понятия. Точно в този гювеч най-охотно си вирее примитивният национализъм.

Entry filed under: Uncategorized. Tags: , , , , .

За генетичния профил на българите Трансформации в литературното поле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Последни публикации


%d bloggers like this: