Трансформации в литературното поле

17.06.2009 at 9:55 am 1 Коментар

В момента литературен живот у нас… е, не чак „няма“, но от него нищо не произтича. Сам той въобще не може да пробие до медиите, освен в специално отредените за това кьошета – литературни страници във всекидневници, съобщения в интернет за предстояща премиера на книга в „Червената къща“ и т. н. Неща от този род. Не генерира интересни новини. Няма и очаквания към него в тази посока. Можем да определим ситуацията като пълен разпад на литературния център. Ако у нас е имало някога подобие на такъв „център“, то вече не действа. Не излъчва послания. И не упражнява никаква власт отвъд собствената си, разделена на няколко клуба територия. С това литературата ни прилича на малко частно радио. Ако отидеш на вълната му и надуеш звука, може да ти събори стените. Но отдалечиш ли се на два квартала разстояние, ще чуеш само обичайните космически звуци.

Разпадът на т. нар. „център“ активизира обаче дейността на други „центрове“. Това е най-хубавото в ситуацията, която е вече факт. Текущото битие на литературата ни вече е основно „встрани“. Имам предвид периодичните издания, където един писател има шанс да публикува „последното“ или „най-новото“ си. И разбира се, умишлено не броя електронните издания, тъй като при тях идентитетът не е точно географски.

Та от досегашната „централна“ литпериодика продължават да съществуват само „Литературен вестник“, който е полуумрял и вегетира на инжекции, „Култура“, в която литературната ориентация е само една от няколкото, и практически невидимият „Съвременник“, който няма никакво значение, освен като фиш в Националната библиотека. Може би, въпреки името си, е заложил премного на бъдещето, защото настоящето му е крайно обезкървено.

Значително повече текущ живот виждаме – каквото и да е – в споменатите литературни притурки на политическите всекидневници, макар че там той е неравномерен. В „Труд“ са се затворили в ограничен кръг от традиционни любимци и почти не подават нос навън. Ако ще е интервю, то ще е със Стефан Цанев или Валери Петров, ако ще е съобщение за новоизлязла книга, тя ще е пусната от издателството към вестника. Останалото е някаква тънка рекламна пяна. Всъщност мисля, че литературата дълбоко не ги интересува – извън поддържането на някакъв набор от взаимоотношения на лична или политическа основа.

Във в. „Сега“ също поддържат литературна страница, която открай време е равна – ни нагоре, ни надолу. Но е добре, че я има. „Монитор“ дълги години се отличаваше с концептуална нелитературност, но напоследък е активизирал амбиции в обратна посока и страницата им в момента е сред най-интересните. Заслугата е на Деян Енев и Людмила Габровска. „Новинар“ няма точно такъв тип „страница“, но показва, че следи литературата, явно заради интересите на собственика му Любен Дилов – син. Неотдавна засвидетелства литературно присъствие, малко куриозно, и в. „Българска армия“, с притурката си, списвана извънредно ентусиастки от поета Лъчезар Лозанов. Това вместилище на книжно-събитийна информация би трябвало по задание да е дъно на периферията, обаче не е, именно заради амбицията на Лозанов да я композира и поднася интересно, разнообразно, с цветни снимки, на жив език.

Актуалността на литературата може и да страда като цяло, но антологийността й е в подем. Не преувеличавам. Днешната ни литература всъщност е съсредоточена главно в дебели списания и алманаси вън от столицата. В Пловдив е сп. „Страница“ на Клео Протохристова и Борис Минков. Във Велико Търново Сава Василев върши серия подвизи около поддържането и композирането на алманаха „Света гора“ (над 600 страници литература ситен шрифт, което значи над 800 „нормални“ страници). В Бургас пък започнаха да издават сп. „Море“. Там са Георги Ингилизов, Иван Сухиванов и Росен Друмев. Можем категорично да кажем, че българската литература силно се децентрализира напоследък. Защото извън тия издания влиятелно присъствие в литературното поле регистрира кажи-речи само интернет – „Либерален преглед“ на Златко Енев, LiterNet на Гео Чобанов, „Litclub“ на Емилиян Николов, „Public Republic“ на Наталия Николаева и някои други. В тази връзка, мнозина следят и „Книги NEWS“ на Стоян Вълев (може би даже повече, отколкото някои от гореизредените), макар че громящата и еднопланова афектност в коментарите на Вълев – която иначе вероятно вдига процентите на читателския интерес към сайта – умее да настройва срещу себе си по-култивираната аудитория.

И още нещо хубаво искам да изтъкна – самочувствието на новите „центрове“. Те не се чувстват прикачени на акумулатор към столицата, както беше практиката доскоро. Все още са малко всеядни в подбора и оценките си, но ми се струва, че вече започват да развиват самочувствие в качеството на независими и откроени източници на конкретно литературно послание. Подемът е особено очевиден в Пловдив, където даже рискуват да стигнат до другата крайност – да развият местен културен шовинизъм.

Е, надявам се, че няма да отидат чак дотам.

Entry filed under: Uncategorized. Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , .

Пак за българския ген Опити за евролитература

има 1 коментар Add your own

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Последни публикации


%d bloggers like this: