Джокондата е сляпа, но поетът вижда

07.12.2009 at 7:49 pm 5 коментара

Искам да препоръчам една книга, която много ми харесва: „Джокондата ме гледа“, първа стихосбирка на Николай Нанков, излязла тази година в бургаското издателство „Либра Скорп“. Формално погледнато, това са едни тристишия тип хайку на разни теми – ту философски, ту вицови, ту смесица между двете. Правя уговорката: не обичам българско хайку. Обичам японските му първомайстори (е, в английски или руски превод). У нас през последните 15-ина години много хора се развихриха в този жанр, само колкото да докажат, че е неприложим на тукашна почва. Някои брояха 17-те му задължителни срички, други – не. Но и в двата случая резултатът обикновено беше едни дъхави албумни импресийки, които изромоляват набързо през ушите ти и се изгубват без остатък в ефира. Няма и как да е иначе. Японската сричка е смислоносеща. Българската не е. В резултат, на японски се получава синтез между смисъл и звук. На български – диря от звук с бледо смислово ехо. Ако и толкова.

Нанков ме спечели въпреки предубежденията ми. Но неговото не е точно хайку. Хайкуподобна е само матрицата, носещата платформа. Всичко върху нея е силно индивидуализирано. Ето пример за това, как един европейски автор може да държи в яка хватка далекоизточната форма и да я кара да му служи:

До сутринта на воля
мишката обикаля осемте
ъгъла на капана.

Не знам някой друг поет, който е писал на подобна тема, да е забелязал, че капанът има осем ъгъла, а не четири. Чрез този образ Нанков всъщност сгъстява времето, в което мишката обикаля затвора си. Предлага бърз аналог на паниката й. Много изразително.

Ето още няколко неща, взети оттук-оттам из стихосбирката:

*
„Капят листата.“
Блудкав до втръсване стих.
Дай ми метлата!

*
Снегът се стопи
и на покрива оголи
кости на врабче.

*
Луната свети
с отразена светлина,
а аз със своя.

*
Трикрак е гълъбът
с простреляно крило.
Четирикрак – ловецът.

*
Еднакво виждам
с вдигнати и спуснати
клепачи.

*
Смъртта има двама братя –
Съня и Живота.
С малкия чука камъни.
С големия ги реди.

*
Джокондата
ме гледа от стената.
Иска нещо.

Това са стихове – бих казал, пробиви в словото – на извънредно зрял поет. Всъщност Нанков не е млад, макар че книгата е първата му. Той се появява на литературната сцена някак готов, отведнъж завършен, сякаш дълго време е пътувал към този екстракт от думи, отстранявайки по пътя излишното, маловажното или безпроблемното. Или фалша. Странно е как съумява да вмести в толкова тясно пространство разгърната ясна теза и да я опре на ирония. Където има ирония. Във всеки случай, гореспоменатата „Джоконда“ е една от сполуките му в тази посока. Сам по себе си, образът й е ярко въплъщение на хубостта, която никога не е забелязвала когото и да било и само се е оставяла да бъде гледана. Но ако тя е сляпа, Нанков вижда. Ето го резултатът.

Има само едно нещо, което не ми се вярва Нанков да може да направи. А именно, да напише втора книга от този род, на същото ниво. Такъв един синтез се е отливал дълго време, не е случайна работа като да седнеш край прозореца и мигом да те удари в слепоочието божественото вдъхновение. Струва ми се, че „Джокондата ме гледа“ е добре извървян път по завършен творчески коридор. Как да продължиш по-нататък? Освен да повториш същото с малко по-други думи. За да удържи досегашното си ниво във втора книга, поетът според мен трябва да подхване оттук нататък нещо съвсем различно. Но и не изключвам да го направи. Видимо има характер.

За последно искам да спомена, че вместо заглавие, всяко от стихотворенията е снабдено с по една шеговита рисунка, дело пак на автора. Рисунките балансират на границата между японски йероглиф и човешко лице, скицирано с 3-4 мазки. Въобще, много успешна стихосбирка. Трябва да бъде забелязана.

Entry filed under: Uncategorized. Tags: , , , , , .

Литература и медии – конфликтът тече Поетът и институционалната реч

5 коментара Add your own

  • 1. kamin  |  22.01.2010 в 5:37 pm

    Интересно, много интересно. Благодаря за отзива. Един приятел, ровейки се из интернет, забеляза тази стихосбирка и днес си поръча от „Хеликон“ да му я доставят. Най-вероятно и аз ще последвам примера му.

    Отговор
    • 2. Владимир Трендафилов  |  22.01.2010 в 6:14 pm

      Наистина си заслужава. Илюстрациите са също много интересни.

      Отговор
  • 3. Натали  |  12.09.2010 в 7:16 pm

    Владо, забравих те, зло да те забрави, млади момко! Животът е наркотик, прекалиш ли с дозата, можеш да го загубиш.

    Много интересен и странен поет е Никита, аз лично нямам с кого да го сравня. Помня как навремето, когато още си пишехме дълги имейлс с него, му казах, че тъй като не е поет, не може да разбере еди какво си. А той ме попита: А ти откъде знаеш, че не съм поет, а ти си? Измъкнах се с шега: Ами знам, защото ми става с листа. Ти откъде знаеш, че си мъж, защото ти става с жена, нали?

    Ами аз си хулиганствам и до днес, де, не се чуди! (гора от хулиганстващи емотикони!!!)

    Харесвам критиката на Никита, но стиховете му са направо смущаващи световния космически ред. Там, в онзи структуралистичен университет на Илинойс го „увредиха“ май това момче. Радвам се, че си го „открил“. Не го харесват читателите по форумите, значи пише добре.

    Може би от критиците само Веселин Веселинов е на неговото високо литературно ниво. И ти си третият. Бих добавила и Сашо Кьосев, но този калпазанин рядко пише и забрави азбуката вече.

    Никита, мерси за поздравите, и аз те поздравявам!

    Отговор
  • 4. Натали  |  12.09.2010 в 7:24 pm

    Ооо, прощавай, май е моя грешката. Почти пълно съвпадение на имената, заблудих се. Аз имах предвид този автор тук:

    http://liternet.bg/publish13/n_nankov/index.html

    За другия не знам, не съм го чела.

    Поздрави!

    Отговор
  • 5. Натали  |  12.09.2010 в 8:03 pm

    И май там в Bloomington бяха семиотици, не прости структуралисти. Ех, все тая!

    Вижте сега, не ми забелязвайте, това е от възрастта. Като прочетох навремето “Структурная антропология” на циклостил, още нищо ми нямаше. Ех, младост, младост, едни сили бликат от теб, и Леви-Строс не може да те поклати.

    Но “Улис” на руски ме увреди непоправимо и завинаги. Никога не можах да повторя този си подвиг. Нещо като онази съмнителна работа със студения ядрен синтез.

    Уви, и в Тюбинген вече не приемат нови пациенти в Кулата на Хьолдерлин, иначе вече щях да гледам как Некар мътно тече под прозореца ми.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Последни публикации


%d bloggers like this: